Радина Червенова: Прошката е сила, не слабост
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Радина Червенова сподели спомени от малкия екран, измените, любовта и какво желае да остави след себе си.
Радина Червенова дефинира себе си като човек, който обича живота и е признателен, че има шанса да се роди на този свят.
„ За да издържиш, би трябвало да продължиш, да не се отказваш. В същото време да имаш мярка. Аз себе си не щадя. ”
Тя има вяра, че човек на първо място не би трябвало да предава себе си, без значение какво ще си помислят другите:
„ Във всяка една възраст човек може да бъде прелестен, прелестен за хората. Важно е да се чувстваш ти добре, тъй като това лъчение те дефинира. И да не искаш всичко непременно. ”
Началото ѝ в малкия екран обаче не е леко: „ Взеха ми пропуща и споделиха, че нямам право да влизам в малкия екран. И ми споделиха, търси някакви познати, някакви връзки, има проблем с теб. Нещо, в случай че имаш държавна сигурност, познати да ти оказват помощ. ”
Радина споделя, че в никакъв случай не е схванала каква е била повода, само че е признателна на хората, които са повярвали в нея – Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и Любинка Нягулова. Именно по този начин тя се озовава на екран.
Един от най-паметните ѝ дни в малкия екран остава 1989 година: „ Когато стана този пленум, аз бях дежурна като представител на втора стратегия. И защото бях напълно нова, те извикаха Кольо Филипов и той заяви новината. ”
Само няколко години по-късно Радина става майка – и за повторно чува, че не би трябвало да се връща повече на работа.
„ Подценяването ненапълно може да се дължи и на моя темперамент. Аз не обичам да популяризирам себе си, показната борбеност е няма в мен. ”
Въпреки компликациите, точно в малкия екран среща любовта – в очите на Коко Каменаров.
„ За да съм почтена, нашата обич е толкоз мощна, че устоя на доста провокации. През цялото време, през което бяхме разграничени, не съм изпитала грам ревнивост. ”
Прошката е неизбежна, споделя тя, изключително когато връзката е градена дълго и със особено отношение.
Едно от най-тежките ѝ тествания е, когато любовното изменничество съответствува с диагнозата рак: „ Това е, случило се е. Трябвало е да стане. Със сигурност заболяването е трансформирала доста неща. Започваш да уважаваш себе си повече. ”
Тези прекарвания намират отражение в първия ѝ разказ, който излиза на 16 май. Радина разкрива, че въпреки сюжетът да е престъпен, в него има доста от нея:
„ Аз нямах никакво желание да го издам. Нито имам самочувствието да пиша романи. Но сънувах доста ослепителен сън и седнах една вечер – писах, писах, писах. ”
В писането открива терапия – за мозъка и за сърцето. Именно това мечтае да остави след себе си – за фамилията и за внуците, които постоянно са ѝ помагали.
„ Това, което желая най-вече, е да бъдат постоянно дружно. Те са задоволителни. Те са едно малко общество. Винаги са по-силни, когато са дружно. ”
Радина Червенова дефинира себе си като човек, който обича живота и е признателен, че има шанса да се роди на този свят.
„ За да издържиш, би трябвало да продължиш, да не се отказваш. В същото време да имаш мярка. Аз себе си не щадя. ”
Тя има вяра, че човек на първо място не би трябвало да предава себе си, без значение какво ще си помислят другите:
„ Във всяка една възраст човек може да бъде прелестен, прелестен за хората. Важно е да се чувстваш ти добре, тъй като това лъчение те дефинира. И да не искаш всичко непременно. ”
Началото ѝ в малкия екран обаче не е леко: „ Взеха ми пропуща и споделиха, че нямам право да влизам в малкия екран. И ми споделиха, търси някакви познати, някакви връзки, има проблем с теб. Нещо, в случай че имаш държавна сигурност, познати да ти оказват помощ. ”
Радина споделя, че в никакъв случай не е схванала каква е била повода, само че е признателна на хората, които са повярвали в нея – Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и Любинка Нягулова. Именно по този начин тя се озовава на екран.
Един от най-паметните ѝ дни в малкия екран остава 1989 година: „ Когато стана този пленум, аз бях дежурна като представител на втора стратегия. И защото бях напълно нова, те извикаха Кольо Филипов и той заяви новината. ”
Само няколко години по-късно Радина става майка – и за повторно чува, че не би трябвало да се връща повече на работа.
„ Подценяването ненапълно може да се дължи и на моя темперамент. Аз не обичам да популяризирам себе си, показната борбеност е няма в мен. ”
Въпреки компликациите, точно в малкия екран среща любовта – в очите на Коко Каменаров.
„ За да съм почтена, нашата обич е толкоз мощна, че устоя на доста провокации. През цялото време, през което бяхме разграничени, не съм изпитала грам ревнивост. ”
Прошката е неизбежна, споделя тя, изключително когато връзката е градена дълго и със особено отношение.
Едно от най-тежките ѝ тествания е, когато любовното изменничество съответствува с диагнозата рак: „ Това е, случило се е. Трябвало е да стане. Със сигурност заболяването е трансформирала доста неща. Започваш да уважаваш себе си повече. ”
Тези прекарвания намират отражение в първия ѝ разказ, който излиза на 16 май. Радина разкрива, че въпреки сюжетът да е престъпен, в него има доста от нея:
„ Аз нямах никакво желание да го издам. Нито имам самочувствието да пиша романи. Но сънувах доста ослепителен сън и седнах една вечер – писах, писах, писах. ”
В писането открива терапия – за мозъка и за сърцето. Именно това мечтае да остави след себе си – за фамилията и за внуците, които постоянно са ѝ помагали.
„ Това, което желая най-вече, е да бъдат постоянно дружно. Те са задоволителни. Те са едно малко общество. Винаги са по-силни, когато са дружно. ”
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ